IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


Collapse

Забележка


Всички нови произведения са в режим на одобрение. Моля имайте малко търпение, преди да видите произведенията си на бял свят.

Collapse

Най-активни


geromir (271 Произведения)

victo (233 Произведения)

passion (226 Произведения)

Питагор (220 Произведения)

Киаксар (210 Произведения)

парнарев (201 Произведения)

foreigner (195 Произведения)

pin4e (193 Произведения)

imbecile (188 Произведения)

Mila (187 Произведения)

Collapse

Статистика


 Произведения: 12949
 Посещения: 1944935
 Категории: 14

1 Потребител(и) разглеждат статиите
(1 Гости и 0 скрити)
0 Потребители:

Принтиране 

Произведения Произведения -> Проза -> УТРО НА КЪПИНЧО

Няма изображение
Заглавие: УТРО НА КЪПИНЧО
Публикувано на: Mar 10, 2010
Автор: hadjito
Раздел: Проза
Посещения: 60
Kоментари: Натиснете тук
Анотация:      Събуденият град ръмжи настръхнал в утринния хлад в дълбоката сянка на ниското. Над мен,  увлечена от пролетния набег, кадънката се сили да надвие неговият рев с омайната си песен, но той е твърде слаб, за да се справи с непосилната задача.

Произведения УТРО НА КЪПИНЧО -> Съдържание

УТРО НА КЪПИНЧО

     Събуденият град ръмжи настръхнал в утринния хлад в дълбоката сянка на ниското. Над мен,  увлечена от пролетния набег, кадънката се сили да надвие неговият рев с омайната си песен, но той е твърде слаб, за да се справи с непосилната задача. Измити от росата и от сълзите на звездното умиление,  лицата на къщите блестят под лъчите на утринното слънце и сякаш всяко иска да разкаже нощния си сън.
     От смълчания насрещен връх пролазват боровите сенки по начупените гънки на овразите надолу, боричкат се със светлината и се опитват да докажат себе си. И в техните безименни ръкави се крие споменът по преживяно отлетяло щастие. Кадънката над мен не спира песента си, опитва се да предизвика чичопея за надпяване и все се мъчи да ме увери, че всичко пак ще бъде, каквото беше някога. Но аз не мога да се заблуждавам – нещата никога не се повтарят. В кристалната си бистрота и ясноликост, небето ми внушава същото, но долу речната вода, макар забързана, нашепва с тих гласец, че всичко в този свят тече и се променя и по-добре е да се гледа трезво на нещата, и да не се поддаваме на пролетните многообещаващи внушения. Което е било, било е. Какво ще бъде, само Господ знае.
©2005 bfarber articles System 2.0.4
Олекотена версия на форума (без картинки) Време: 09.09.2010 - 15:17
Powered by Invision Power Board(Trial) v2.0.0 © 2005  IPS, Inc.