Една найлонова торбичка привлича погледа ми върху боровия връх. Тя е окачена там от порива на добронамерения вятър.
НАЙЛОНОВАТА ТОРБИЧКА -> Съдържание
НАЙЛОНОВАТА ТОРБИЧКА
Една найлонова торбичка привлича погледа ми върху боровия връх. Тя е окачена там от порива на добронамерения вятър. Аз знам, че той изобщо не е искал да вдигне и развее това знаме на човешкото безхаберие и безотговорност – нали е само вестоносецът на идващата, така желаната, очакваната пролет; искал е само с топлия си дъх да отвори широко очите на набъбналите пъпки в клоните, и да изтегли връхчетата на тревите от рохкавата пръст. Навярно му се иска и на него да напълни тази найлонова торбичка с въздух, да я издуе и да я издуха надалече от погледите на жадуващите за чудото на красотата хора в пролетната утрин. Слязъл долу от сиянието на върха, погледът ми спира на тази нерадостна картина – още купища такива пръснати торбички, опаковки и хартии се ветреят в храстите и младата трева, захвърлени от немарливи посетители на този дивен кът. Търкалят се опразнени бутилки и навяват мрачни мисли за бъдещето на планетата Земя. При тази гледка, помръква хубавото настроение от пролетта, от онзи мек и ненатрапчив дъх на цъфналите теменужки в раззеленилите се храсти край пътеката. Понякога с един замах, с едничък жест, с постъпка неуместна, човек успява да убие великата хармония в природата и да вгорчи деня.