Накъсаха ми ризите- за помен въже да правят. Искат да ме вържат-да не изтръгна питата от кокалестите ръце на бабите.
Мама -> Съдържание
Накъсаха ми ризите- за помен въже да правят. Искат да ме вържат-да не изтръгна питата от кокалестите ръце на бабите. „Питата е за тези, които я обичаха”. Аз не съм съгласна. Тя би искала да я опитат всички. Отдавна тръгна с тихите си стъпки към небето. Остави мен да роня звезди и да ги паля с утрото. Наричам ги на мъртвите, които си отидоха. Една за мама, една за баба и много за другите. Чертая в хоризонта път за белите им сънища. Сигурно сънуват още. Като късометражно кино трябва да е нощем там. Тук ги споменават. А там дали си спомнят? Младостта не позволява да забравя. А те не дишат. Понякога говорят в мен. Понякога. Гласът на мама ми разказва как се раждат сънищата.