…А така ми е още необяснимо. И влюбено. Сам на себе си вятър, по ризата в облака втурнал се. Сеновал или стряха, белязана в тъмното. И сълза, като в сън оживяла на пътя.
четене на сънища -> Съдържание
/по Иван Овчаров/
…А така ми е още необяснимо. И влюбено. Сам на себе си вятър, по ризата в облака втурнал се. Сеновал или стряха, белязана в тъмното. И сълза, като в сън оживяла на пътя.
Като мост се изгърбих. А напират по него годините. Близък никой не срещнах да погледне. И пита за синьото. Нека бог да ме съди – още в пътя неделен живея. И на птицата в себе си вечер говоря последен…
Там, навярно в кръвта ми, живее морето. И напомня тръпчиво за тебе. И пари проклетото… Но не мога да бъда на прибоя вечерен вълната. Да премина на пръсти съня. И потъна във тялото…
П.С. Ще се влюбиш до болка. В жена си. В тази бяла и глуха тъждественост на семейния зимен антракт има нещо добро и естествено. Нещо дяволско, земно. И песенно. Всеки път щом завоят напомни ежедневния делничен такт…